Sep 14, 2004, 2:52 PM

Празнота

  Poetry
1.5K 0 1


Тихо..отново е тихо..
Само дъждът вън ромоли..
Стъмва се..нощта бавно пристъпя.
В небето сърдито проблясват звезди

Тихо..самотата единствена ..
в тъмната стая шепти.
В мрака...
спомените се гонят..
Надеждата…и тя
и тя се стопи…

Думи…неизказани думи..
в стон глух се мигом превръщат.
Мисли...все по-тъжни мисли..
в перелина на болка ме бавно обгръщат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • `Jessica` e предала своята болка, своят поглед и едва ли всичко ще се оправи , когато някой и каже :"живей по хубаво, пиши по - красиво", това не е поръчка, нито пожелание, то или го има, или не, така че кой ти е казал че когато най - полсе усети че е щастлива и е сигурна че това щастие ще бди над нея вече, няма да напише най - нежното и лирично стихче, изпалнено с розюву и тук там нещо стойностно

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...