24 июн. 2007 г., 20:20

Празнота

Поэзия

963 0 4

Празнота

Спринцовка, игла,
разяжда се плътта,
после огън и мъгла.
Отровата прониква,
изчезва мисълта и
изгаря в пламъци кръвта.

Умира тялото с душата,
умира твоят свят измамен,
умира с тях и красотата,
умираш ти, останал празен.

Кошмари цветни и ужасни
пулсират във вените ти прашни,
на твоето заспало съзнание
дават те измамно обещание
за птичи поглед над света,
тласкайки те към смъртта.
Празнота,
само тя остава след това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Впечатлена съм и от написаното и от цветовете!

2007-06-25T13:52:52+03:00
Sonador (Глория Пламенова)

Искам само да споделя, че написаното не е свързано с мои лични преживявания. Доста често са оставали погрешни впечатления, че съм употребявала наркотици и съм го написала по тази причина. Истината е, че никога не съм опитвала дори нормални цигари. Иначе благодаря за високата оценка!

2007-06-25T11:16:32+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Таня е права. Дано повече хора го прочетат. И се замислят.
Много силен стих си написала.

2007-06-24T22:20:00+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Силен иотчаян стих!
Дано повече млади хора го прочетат!

2007-06-24T22:17:49+03:00