Sonador (Глория Пламенова)
33 18
24 июн. 2007 г., 20:20

Празнота 

  Поэзия
631 0 4

Празнота


Спринцовка, игла,
разяжда се плътта,
после огън и мъгла.
Отровата прониква,
изчезва мисълта и
 изгаря в пламъци кръвта.

Умира тялото с душата,
умира твоят свят измамен,
умира с тях и красотата,
умираш ти, останал празен.

Кошмари  цветни и ужасни
пулсират във вените ти прашни,
на твоето заспало съзнание
дават те измамно обещание
за птичи поглед над света,
тласкайки те към смъртта.
Празнота,
само тя остава след това!

© Глория Пламенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Впечатлена съм и от написаното и от цветовете!
  • Искам само да споделя, че написаното не е свързано с мои лични преживявания. Доста често са оставали погрешни впечатления, че съм употребявала наркотици и съм го написала по тази причина. Истината е, че никога не съм опитвала дори нормални цигари. Иначе благодаря за високата оценка!
  • Таня е права. Дано повече хора го прочетат. И се замислят.
    Много силен стих си написала.
  • Силен иотчаян стих!
    Дано повече млади хора го прочетат!
Предложения
: ??:??