Празнота
Спринцовка, игла,
разяжда се плътта,
после огън и мъгла.
Отровата прониква,
изчезва мисълта и
изгаря в пламъци кръвта.
Умира тялото с душата,
умира твоят свят измамен,
умира с тях и красотата,
умираш ти, останал празен.
Кошмари цветни и ужасни
пулсират във вените ти прашни,
на твоето заспало съзнание
дават те измамно обещание
за птичи поглед над света,
тласкайки те към смъртта.
Празнота,
само тя остава след това!
© Глория Пламенова Todos los derechos reservados