Sonador (Глория Пламенова) Sonador (Глория Пламенова)
33
24 jun 2007, 20:20

Празнота

  Poesía
964 0 4

Празнота


Спринцовка, игла,
разяжда се плътта,
после огън и мъгла.
Отровата прониква,
изчезва мисълта и
 изгаря в пламъци кръвта.

Умира тялото с душата,
умира твоят свят измамен,
умира с тях и красотата,
умираш ти, останал празен.

Кошмари  цветни и ужасни
пулсират във вените ти прашни,
на твоето заспало съзнание
дават те измамно обещание
за птичи поглед над света,
тласкайки те към смъртта.
Празнота,
само тя остава след това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Глория Пламенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Впечатлена съм и от написаното и от цветовете!
  • Sonador (Глория Пламенова)
    Sonador (Глория Пламенова)
    Искам само да споделя, че написаното не е свързано с мои лични преживявания. Доста често са оставали погрешни впечатления, че съм употребявала наркотици и съм го написала по тази причина. Истината е, че никога не съм опитвала дори нормални цигари. Иначе благодаря за високата оценка!
  • zlati_ival (Златка Вълкова)
    zlati_ival (Златка Вълкова)
    Таня е права. Дано повече хора го прочетат. И се замислят.
    Много силен стих си написала.
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Силен иотчаян стих!
    Дано повече млади хора го прочетат!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0