Jun 24, 2007, 8:20 PM

Празнота

  Poetry
961 0 4

Празнота


Спринцовка, игла,
разяжда се плътта,
после огън и мъгла.
Отровата прониква,
изчезва мисълта и
 изгаря в пламъци кръвта.

Умира тялото с душата,
умира твоят свят измамен,
умира с тях и красотата,
умираш ти, останал празен.

Кошмари  цветни и ужасни
пулсират във вените ти прашни,
на твоето заспало съзнание
дават те измамно обещание
за птичи поглед над света,
тласкайки те към смъртта.
Празнота,
само тя остава след това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Глория Пламенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Впечатлена съм и от написаното и от цветовете!
  • Искам само да споделя, че написаното не е свързано с мои лични преживявания. Доста често са оставали погрешни впечатления, че съм употребявала наркотици и съм го написала по тази причина. Истината е, че никога не съм опитвала дори нормални цигари. Иначе благодаря за високата оценка!
  • Таня е права. Дано повече хора го прочетат. И се замислят.
    Много силен стих си написала.
  • Силен иотчаян стих!
    Дано повече млади хора го прочетат!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...