Sonador
33 результатов
Преследването
Само твоят глас
ме накара да повярвам,
че ти беше тя.
Точно както реката нарушава ...
  2153 
Touch, touch in the flame's desire
Feeling the pain's denial,
And your finger's in the fire.
Look, look in the candle light
See in the flame of life ...
  6542 
Кацане в Лондон
Събудих се днес в Лондон
с кацането на самолета.
И всичко, за което мислех, беше понеделник.
Може би, ще съм се върнал... ...
  1793 
Карам мотоциклета си, съвсем сам и не виждам
пътя към нищото вече.
А шепотът на сенките ме приканва,
в забранената гора край брега.
И там където тя падна, в тъмнината на нощта. ...
  1132 
Зимата настъпи за мен, не мога да продължа.
Веригите, които ме привързват към живота са здрави, но скоро ще изчезнат.
Ще разперя криле още веднъж.
Сън ли е?
Всички онези, които съм обичала, зоват името ми. ...
  1943 
"Родена съм сред пурпурните водопади.
Бях слаба, неблагословена още.
Мъртва за света. Жива за пътуването.
Една нощ сънувах повяхваща бяла роза.
Давещо се новородено, доживотна самота. ...
  3076 
Умирам да задържа дъха си, О, няма ли да се науча?Изгубих доверието си,Макар да се опитах да променя нещата.
Можеш ли все още да видиш сърцето ми?Цялото ми страдание изчезва,Когато ме държиш в прегръдката си.
Не ме разкъсвай, защото всичко от което се нуждая, е да превърнеш сърцето ми в по-добро мяс ...
  1328 
Немо(Никой) - Найтуиш
Това съм аз завинаги.
Един от изгубените.
Онзи без име,
без честно сърце за компас. ...
  4546 
Има пламък, пламък в сърцето ми
И няма дъжд, който може да го потуши.
И има пламък, той гори в сърцето ми
И няма дъжд, който може да го потуши.
Тъй че просто ме прегърни, прегърни ме, прегърни ми. ...
  7399 
Искам да прекарам живота си, обичайки те - Марк Антъни и Тина Арина
Луна тъй ярка, нощ тъй нежна.
Запази сърцето си тук с моето.
Животът е сън, който сънуваме.
Тичай с луната, улови вятъра, ...
  10915 
Ако бе от пръст създадено, превърнало се би сърцето ми в гробище. За всяка любов изчезнала във времето, изкопала бих безименен гроб, за да запазя само хубави спомени. Посадила бих розови храсти - та нали и розите носят същите уханно-болезнени имена като любимите някога...
Но, уви, не е подходящо сър ...
  1574 
За да не настъпи объркване, пояснявам,
че съм публикувала този
текст под клипа на песента
във vbox7 с никнейм triny.
Сърце от стомана ...
  4838 
Падналият
Видях лицето ти в утринното слънце.
О, помислих, че беше там.
Чух гласа ти в полъха на вятъра.
Тихичко нашепваше моето име. ...
  3182 
Скъпа, забеляза ли, че има змия в нашия Рай?
Змия, която се провира помежду ни
и превръща чувствата ни в лед?!
И с всяка капка кръв кървим заради това.
Нещо тъй ценно умира и се усеща, че то наистина... ...
  1707 
Бих останал буден, просто за да чувам диханието ти.
Да те гледам как се усмихваш в съня си,
докато си далече и сънуваш.
Бих прекарал живота си в този сладостен плен.
Бих се изгубил в този миг завинаги, ...
  4787 
Майко, пази децата си!
Железният юмрук на страха управлява живота ни.
Не е твърде късно да променим курса.
Можем да направим този свят по-добро място за живеене.
Колко още ни е нужно, за да бъдем задоволени?! ...
  1938 
Съживи ме
Как можеш да виждаш в очите ми като през отворени врати?
Водя те надолу към сърцето си, където съм скована от студ.
Без душа моят призрак спи някъде замръзнал,
докато го намериш и го върнеш обратно вкъщи! ...
  4375 
Този разказ започнахме с BellKayo. Надявам се да се получи интересно... Тя ще пише в черно, написаното от мен(Сонядор) е в синьо. :)
Седиш до мен на пейката и мълчиш. Погледът ми шари в пространството. Седя странично, защото не мога да те гледам в очите. Не смея. Душата ми беснее. Дразня се от цялат ...
  1206 
Родена съм в ъгълче, а всъщност някъде далеч във времето. Мой баща е смехът, а майка ми - тъгата. След мен остават влажни следи. Идвам и си отивам неканена. Водя за ръка цялата тишина, пустота, а понякога моя спътница е усмивката. Познавам и болката, понякога се боря с яда. Оглеждам се в Любовта, ко ...
  1580 
За първи път я срещнах там. Както се оказа, това щеше да бъде поредица от пъти, дни наред... почти всяка сутрин в автобуса, все на едно и също място. Съвсем обикновена, а в същото време толкова фина, нежна и интересна. Заприлича ми на дива роза, скрита в сенките, но все пак там, ухаеща... Не знам им ...
  978 
Трудно е да се опише историята на едно влюбване. Нещата просто се случват и в един момент усещаш как някой е станал прекалено значим, как минава през теб и оставя горчиво-сладки следи. Всяка среща е малък празник, всяка раздяла - малка смърт. В останалото време стоиш притихнал в очакване. А душата т ...
  2815 
Празнота
Спринцовка, игла,
разяжда се плътта,
после огън и мъгла.
Отровата прониква, ...
  630 
Вечерно сияние
Ето ме тук, изгубен в лунната светлина, процеждаща се през прозореца ми.
Окъпани в тъга, стените на спомените ми разделят бодлите от розите...
Това си ти и розите...
Докосни ме и ще те последвам в твоето сияние. ...
  2077 
Пустинна роза
Сънувам дъжд.
Сънувам градини в пустинния пясък.
Събуждам се в болка.
Сънувам любов, докато времето изтича през пръстите ми. ...
  6451 
Никой не иска да е самотен
Ето те,
в притъмнената стая.
И си съвсем сама.
Гледаш през прозореца. ...
  2988 
Сълзите на дракона
От много отдавна
тайни имаше в мислите ми.
От много отдавна
имаше неща, които трябваше да кажа. ...
  7754 
На ръба на света
Стигал ли си някога ръба на света, крайния предел на блуждаене между сенките?! Мястото, където можеш да застанеш единствено сам, приласкаван от утешителното черно на мрака. Там... времето е спряло, а вятърът е в предсмъртна въздишка. После идва нищото, в което си втренчен, за да заг ...
  1165 
Представям си човешката душа като древен воин. Воин, който е бил повален от поредния удар на противника, който за сетен път се изправя, за да запази живота си. Като че ли тази битка е основното занимание на всеки индивид още от самото му раждане. Новороденото е на границата между битието и небитието ...
  3502 
Феникс
Когато всичко, в което съм вярвал
се окаже противоположно,
а нощта непреклонно, жадно,
унищожава и последната мечта. ...
  1136 
Пътят към щастието е толкова дълъг и труден... А в крайна сметка се оказва, че вървим към нещо, което е с нас през цялото време. Носим си го под мишница, тупа в гърдите ни и изгрява на устните ни.
Толкова малко е нужно, само едно вглеждане, но тогава то няма никаква стойност. До него трябва да се въ ...
  1286 
До Немо, който намери мен
Има моменти, в които трябва просто да поседнеш на ръба на отвесна скала, да провесиш крачка в празното и да се загледаш. В такива мигове очите са прегърнали сивото и имат нужда да се излеят. Очите ми са зелени, знаеш, но само когато съм радостна и в душата ми цари спокойств ...
  3761 
Помни вчера- Hammerfall
Можеш ли да ми кажеш защо
да продължиш тъй трудно ти се струва,
когато чуеш глас .
От миналото, тъй горчиво-сладък. ...
  2567 
Всичко, за което те моля - из "Фантомът от операта"
Нито дума вече за тъмнината,
Забрави тези големи страхове,
Аз съм тук, нищо не може да те нарани,
Думите ми ще те стоплят и успокоят, ...
  1705 
Предложения
: ??:??