Anita765 (Ани Монева)
296 11763
26 мая 2021 г., 21:03

Празнота 

  Поэзия » Другая
1422 12 15

Пролетта не пресече тъгата.
Само люляков цвят наваля
и изчезна. Самотният вятър
дълго гони го, сякаш е блян.

 

Подир него раздавах въздишки,
не намирах уют под дъжда.
Все ме дърпаха зимните нишки
и по дланите чувствах студа.

 

Не отърсих докрай снеговете.
С белота този свят е пропит.
Но го помня, когато бе цветен,
с аромат на цъфтящи липи.

 

Помня всичко, което премина
и каквото от мене си взе.
Побеляваше всяка картина,
щом се спуснеше тежко резе.

 

После облак с отворена пазва
дълго търсеше мойте очи.
Белотата е равна на празно
и смирени пред нея мълчим.

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??