Пречупване
Пречупѝ светлината през своите черни очи,
нека в мрака погледна и чуя как вие любовно.
Серенада за вълк и кошута в небето звучи
и кръвта ми кипи, а по вените пъпли отрова.
Ще захапя до кръв съвършената мъжка уста
и ще влея отровата с жертвена топла целувка.
Пий жаравата страстна тъй както се пие вода,
че нощта е нетрайна и сенките още ликуват.
Разседлай ме от норми, че чувствата нямат ръце
и от глад за ръцете ти блъскат в сърцето ми хищно.
Пресуши ме без жал, за да чуеш неземен концерт,
в който даже коприната в облака става излишна.
Нека слеем косите си в танц от коприва и страст,
от кошутата кротка, вълчица да стана безстрашна.
После свий тъмнината и свличай я пласт подир пласт,
за да бъда при изгрев отново добра и изящна.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
