Пречупѝ светлината през своите черни очи,
нека в мрака погледна и чуя как вие любовно.
Серенада за вълк и кошута в небето звучи
и кръвта ми кипи, а по вените пъпли отрова.
Ще захапя до кръв съвършената мъжка уста
и ще влея отровата с жертвена топла целувка.
Пий жаравата страстна тъй както се пие вода,
че нощта е нетрайна и сенките още ликуват.
Разседлай ме от норми, че чувствата нямат ръце
и от глад за ръцете ти блъскат в сърцето ми хищно.
Пресуши ме без жал, за да чуеш неземен концерт,
в който даже коприната в облака става излишна. ...