8 июл. 2019 г., 22:54

Прецъфтяване

Поэзия » Другая

776 5 7

Прецъфтяване

За да пея, се нуждая от самотна стая
и приятел, който да ме нахрани,
когато забравям.
Човек, който да чувства
всичките ми мисли,
другар. С мен да диша,
когато не ми достигат сили,
да ме напътства
в изгубените ми мисли.

Някога вярвах,
че в живота има думи,
които да свържат
душата ти с нечия друга,
които да сбъднат
всичко, което мечтаеш.
Някога вярвах, че светът
е цвете,
което ухае
и мога
да бъда истинска,

но няма кой да е с мен.

Времето се разлива без цел всеки ден

с толкова красоти,

които няма да видя

с две очи и сърце диво.

Нито с една сълза,

подарена на вятъра.

Нито с една молба,

отправена към душата ти

далеч от мен.

Наистина, дали

прецъфтях?

Или никога

не съм имала цвят....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Niki_art (Николай Василев), благодаря!
Благодаря на всеки, който пише и чете с отворена като на пеперуда душа и лети в простора на фантазията, доброто и красотата! На всеки, който не е забравил да мечтае и да помага на мечтите да се сбъдват! Понякога дори една дума значи много! Отношението на човек към света е по-важно от това дали е прав или грешен! Защото е ясно, че всеки греши понякога. Но един прекрасен живот с някоя и друга грешка е по-красив от един праволинеен живот, „изправен“ по линийка, измислена и използвана без да е ясно защо...

2020-10-16T08:00:31+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Мен ми харесаха тези нахвърлени моментни състояния!
Поздрави, Йоана!

2019-07-09T13:15:21+03:00
limeruna (Йоана)

„самотна стая“ - не всеки обича да пее пред публика. „Приятел“ - човек би се побъркал по цял ден да стои в една самотна стая, разбира се, че има нужда от приятел. Всъщност това е основната нишка в стихотворението (който иска нека си мисли - ескиз в дневник). „Времето се разлива...“ е продължение на „няма кой да е с мен“.
Радвам се, когато достигам до някого като автор, и действително не виждам защо да не публикувам работи в най-разнообразна форма, като любител на думите. Действително, есето, провокирало много дебати, ме провокира, но в друга посока - винаги съм уважавала разнообразието, а напоследък пишех сякаш в твърде еднообразен стил. Пускала съм много неща навремето в разхвърлян стил и може би есето ми е повлияло да се пробвам пак. В никакъв случай не желая да предизвиквам дебати - там изказах мнението си, както и други, и всички установихме, че много обичаме думите.
Утре имам изпит, така че ще ви оставям. До скоро, приятели, любими мои автори и читатели.

2019-07-09T08:10:58+03:00
Eia (Росица Танчева)

Съкровена изповед на млад, търсещ човек... Почувствах, замислих се и силно ме развълнува. А формата ли? Понякога тя е пранга ръждива, а друг път - прави творбата красива. Мисля, че в случая си намерила верния път към душата на някои от читателите, Йоана, за което те поздравявам! Ако всички харесват едно и също нещо - това не е на хубаво. Така мисля.

2019-07-09T07:19:40+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

За мен лично това са ескизи, нахвърляни в дневник.
Но не и поезия.
Прощавай, Йоана.
Самотна стая? В която има и приятел? И това те кара да пееш.
А "стихотворението" внезапно се прекъсна от друго - от момента, в който времето се разлива и бла-бла-бла.

2019-07-09T06:19:34+03:00