Прецъфтяване
Прецъфтяване
За да пея, се нуждая от самотна стая
и приятел, който да ме нахрани,
когато забравям.
Човек, който да чувства
всичките ми мисли,
другар. С мен да диша,
когато не ми достигат сили,
да ме напътства
в изгубените ми мисли.
Някога вярвах,
че в живота има думи,
които да свържат
душата ти с нечия друга,
които да сбъднат
всичко, което мечтаеш.
Някога вярвах, че светът
е цвете,
което ухае
и мога
да бъда истинска,
но няма кой да е с мен.
Времето се разлива без цел всеки ден
с толкова красоти,
които няма да видя
с две очи и сърце диво.
Нито с една сълза,
подарена на вятъра.
Нито с една молба,
отправена към душата ти
далеч от мен.
Наистина, дали
прецъфтях?
Или никога
не съм имала цвят....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
Понякога дори една дума значи много! Отношението на човек към света е по-важно от това дали е прав или грешен! Защото е ясно, че всеки греши понякога. Но един прекрасен живот с някоя и друга грешка е по-красив от един праволинеен живот, „изправен“ по линийка, измислена и използвана без да е ясно защо...
