Прецъфтяване
Прецъфтяване
За да пея, се нуждая от самотна стая
и приятел, който да ме нахрани,
когато забравям.
Човек, който да чувства
всичките ми мисли,
другар. С мен да диша,
когато не ми достигат сили,
да ме напътства
в изгубените ми мисли.
Някога вярвах,
че в живота има думи,
които да свържат
душата ти с нечия друга,
които да сбъднат
всичко, което мечтаеш.
Някога вярвах, че светът
е цвете,
което ухае
и мога
да бъда истинска,
но няма кой да е с мен.
Времето се разлива без цел всеки ден
с толкова красоти,
които няма да видя
с две очи и сърце диво.
Нито с една сълза,
подарена на вятъра.
Нито с една молба,
отправена към душата ти
далеч от мен.
Наистина, дали
прецъфтях?
Или никога
не съм имала цвят....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
Понякога дори една дума значи много! Отношението на човек към света е по-важно от това дали е прав или грешен! Защото е ясно, че всеки греши понякога. Но един прекрасен живот с някоя и друга грешка е по-красив от един праволинеен живот, „изправен“ по линийка, измислена и използвана без да е ясно защо...
