Jul 8, 2019, 10:54 PM

Прецъфтяване

  Poetry » Other
772 5 7

Прецъфтяване

 

За да пея, се нуждая от самотна стая
и приятел, който да ме нахрани,
когато забравям.
Човек, който да чувства
всичките ми мисли, 
другар. С мен да диша,
когато не ми достигат сили,
да ме напътства
в изгубените ми мисли. 

Някога вярвах,
че в живота има думи,
които да свържат
душата ти с нечия друга,
които да сбъднат
всичко, което мечтаеш.
Някога вярвах, че светът
е цвете,
което ухае
и мога
да бъда истинска,

но няма кой да е с мен.

Времето се разлива без цел всеки ден 

с толкова красоти, 

които няма да видя

с две очи и сърце диво.

Нито с една сълза, 

подарена на вятъра. 

Нито с една молба,

отправена към душата ти

далеч от мен. 

Наистина, дали

прецъфтях?

Или никога 

не съм имала цвят....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Niki_art (Николай Василев), благодаря!
    Благодаря на всеки, който пише и чете с отворена като на пеперуда душа и лети в простора на фантазията, доброто и красотата! На всеки, който не е забравил да мечтае и да помага на мечтите да се сбъдват! Понякога дори една дума значи много! Отношението на човек към света е по-важно от това дали е прав или грешен! Защото е ясно, че всеки греши понякога. Но един прекрасен живот с някоя и друга грешка е по-красив от един праволинеен живот, „изправен“ по линийка, измислена и използвана без да е ясно защо...
  • Мен ми харесаха тези нахвърлени моментни състояния!
    Поздрави, Йоана!
  • „самотна стая“ - не всеки обича да пее пред публика. „Приятел“ - човек би се побъркал по цял ден да стои в една самотна стая, разбира се, че има нужда от приятел. Всъщност това е основната нишка в стихотворението (който иска нека си мисли - ескиз в дневник). „Времето се разлива...“ е продължение на „няма кой да е с мен“.
    Радвам се, когато достигам до някого като автор, и действително не виждам защо да не публикувам работи в най-разнообразна форма, като любител на думите. Действително, есето, провокирало много дебати, ме провокира, но в друга посока - винаги съм уважавала разнообразието, а напоследък пишех сякаш в твърде еднообразен стил. Пускала съм много неща навремето в разхвърлян стил и може би есето ми е повлияло да се пробвам пак. В никакъв случай не желая да предизвиквам дебати - там изказах мнението си, както и други, и всички установихме, че много обичаме думите.
    Утре имам изпит, така че ще ви оставям. До скоро, приятели, любими мои автори и читатели.
  • Съкровена изповед на млад, търсещ човек... Почувствах, замислих се и силно ме развълнува. А формата ли? Понякога тя е пранга ръждива, а друг път - прави творбата красива. Мисля, че в случая си намерила верния път към душата на някои от читателите, Йоана, за което те поздравявам! Ако всички харесват едно и също нещо - това не е на хубаво. Така мисля.
  • За мен лично това са ескизи, нахвърляни в дневник.
    Но не и поезия.
    Прощавай, Йоана.
    Самотна стая? В която има и приятел? И това те кара да пееш.
    А "стихотворението" внезапно се прекъсна от друго - от момента, в който времето се разлива и бла-бла-бла.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...