Пред децата ми
Пред децата ми
Когато пораснала не бях,
носех ви в утробата си топла,
родих ви и със вас растях,
в приказен свят с вас бях.
Първите ви стъпки, думички, игри,
звън на ехо в тихите ми дни.
Завръщам се в годините назад
и срещам грешки. Простете ми деца.
Пропуснатото не мога да ви дам,
обичта ми ще расте все по-много
има място в моята душа.
Побирам в нея и вашите тревоги,
да ви е леко, да не ви боли,
да има мир и светлина в сърцето,
че зная как болката гори.
Всеки своя път избира сам
и за ръка не мога да ви водя,
мислено ще нося своя фар,
и от любов пред вас ще бродя.
И ако на пътя ви застане враг,
първа с него ще говоря
и сила имам - ще се справя,
с крехката си майчина опора!
Елеонора Крушева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елеонора Крушева Все права защищены
