Jul 8, 2017, 5:56 PM  

Пред децата ми

  Poetry » Civic
495 0 5

Пред децата ми

 

 

Когато пораснала не бях,
носех ви в утробата си топла,
родих ви и със вас растях,
в приказен свят с вас бях. 
Първите ви стъпки, думички, игри,
звън на ехо в тихите ми дни.
Завръщам се в годините назад
и срещам грешки. Простете ми деца.
Пропуснатото не мога да ви дам,
обичта ми ще расте все по-много
има място в моята душа.
Побирам в нея и вашите тревоги,
да ви е леко, да не ви боли,
да има мир и светлина в сърцето,
че зная как болката гори.
Всеки своя път избира сам
и за ръка не мога да ви водя,
мислено ще нося своя фар,
и от любов пред вас ще бродя.
И ако на пътя ви застане враг,
първа с него ще говоря
и сила имам - ще се справя,
с крехката си майчина опора!
Елеонора Крушева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...