Пред храма
Гледам аз пред храма
една жена на плочите стои,
пред нея даже и бурканче няма...
Тя всеки ден е там и сякаш бди.
И всеки ден в парцалите и кръпки нови
явявят се, като пластове гранитни...
Не дрехи сякаш носи, а окови...
Възбуди моите мисли любопитни.
А бях видял, че с никой не говори
и сякаш даже никой не я вижда...
Единствено в очите и умора
прочитах, никога обида...
Един ден спрях пред нея във почуда
решен да питам, аз коя е тя.
Изглеждаше нормално луда
пречупена от времето жена...
- "Извенете ме, че съм нахален,
но вие как се казвате, коя сте?"
Почувствах се велик, добър, морален,
препълнен с милосърдие и щастие...
А тя погледна мен, а после храма,
в очите и прочетох болка стара
и каза ми (това не е измама...)
- "Аз съм вашата... човешка вяра..."
12.05.2014
Георги Каменов
Честито Воскресение Христово на всички.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
