Apr 12, 2015, 8:51 PM  

Пред храма

1K 0 15

Гледам аз пред храма

една жена на плочите стои,

пред нея даже и бурканче няма...

Тя всеки ден е там и сякаш бди.

 

И всеки ден в парцалите и кръпки нови

явявят се, като пластове гранитни...

Не дрехи сякаш носи, а окови...

Възбуди моите мисли любопитни.

 

А бях видял, че с никой не говори

и сякаш даже никой не я вижда...

Единствено в очите и умора

прочитах, никога обида...

 

Един ден спрях пред нея във почуда

решен да питам, аз коя е тя.

Изглеждаше нормално луда

пречупена от времето жена...

 

- "Извенете ме, че съм нахален,

но вие как се казвате, коя сте?"

Почувствах се велик, добър, морален,

препълнен с милосърдие и щастие...

 

А тя погледна мен, а после храма,

в очите и прочетох болка стара

и каза ми (това не е измама...)

- "Аз съм вашата... човешка вяра..."

 

12.05.2014

 

Георги Каменов

 

Честито Воскресение Христово на всички.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Септември - при мен грешки технически да търсиш, винаги ще намериш
    Благодаря за коментара.
    Белла - въобще няма и да поглеждам майла, защото за мен стихът в този си вид ми харесва. Другата причина е, че съм зле с компютрите и не ми се занимава да се чудя как ставаше това... Благодаря за коментара и все пак ще се помъча да вида - любопитно ми е май беше чрез абв пощата.
  • Руми - и тук ти благодаря от сърце и душа за страхотния ти коментар.
  • Тръпки ме побиха,Георги!Онемях...
  • Благодаря, Стефане - Коментара ти е страхотен.
  • Благодаря за хубавите думи, Ирен

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...