Разбирам. Празници. Доброто,
на показ е. И се раздава,
но там, отляво, под реброто,
сърце тупти. И наболява.
И чувам. Бие. Лудо. Бясно.
И с ЕКГ е странно криво.
Под светлините му е тясно.
Подсеща болка, че е живо.
То цял живот не се научи,
какво да оцеляваш значи.
Умира с уличното куче.
С бездомното гаврошче плаче.
Да! Празници. И виж - добрите,
купуват кич, до изнемога.
А ЕКГ-то криво скита.
Там - сред звездите.Чака Бога...
© Надежда Ангелова Все права защищены