20 дек. 2017 г., 00:49

Пред коледна изповед

687 0 0

Последна нощ, последно ядене за мен...

не че съм затворник, просто знам

че утре ще умра. Чувам стъпките на палача.

Не че искам да умра, но така се налага,

в тежест съм... а живях скромен и спокоен живот

на никого лошо не сторих на никого не навредих....

като за последно уж трябва да се наспя –

все пак утре ще умра,

всяка част от мен трепери а да ми е студено?

Не ми е. Ще поспя, ще посрещна изгрева

и ще закуся ако се смилят над мен...
Утро е, вечерта мина неусетно,

не знам дали съм спал, всичко мина в мисли,

които не знам мой ли са или съм сънувал...

ето ги провлачените стъпки на палача...

дърпам се няма да се дам ще се боря няма да умра...

последен миг  последен дъх...

виждам острието падащо свободно към мен...

леко парене... това е....

Из последната нощ на прасето Гошо преди коледните празници.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...