Последна нощ, последно ядене за мен...
не че съм затворник, просто знам
че утре ще умра. Чувам стъпките на палача.
Не че искам да умра, но така се налага,
в тежест съм... а живях скромен и спокоен живот
на никого лошо не сторих на никого не навредих....
като за последно уж трябва да се наспя –
все пак утре ще умра,
всяка част от мен трепери а да ми е студено?
Не ми е. Ще поспя, ще посрещна изгрева
и ще закуся ако се смилят над мен...
Утро е, вечерта мина неусетно, ...