26 июн. 2006 г., 19:12
Пред очите ми отлитат птици
Пред очите ми отлитат птици на ята.
На юг потеглили сред облаците.
Полюшва вятърът крила,
избърсва сълзите ми.
Отварям си очите, а небето
празно, очи на старец.
Едно такова пусто, уморено
зализано от жега и от нещо,
което погледът ми замъглява
да не гледам колко е самотно.
А птиците сега не са в небето,
а в клоните на близката липа,
но знам ще дойде време,
когато ще полетят пак на ята...
Ще се занижат дни мъгливи
и примирени, че в съня
са птиците видели
онези топли дни,
които безвъзвратно отлетели
и все едно не са били...
На юг потеглили сред облаците.
Полюшва вятърът крила,
избърсва сълзите ми.
Отварям си очите, а небето
празно, очи на старец.
Едно такова пусто, уморено
зализано от жега и от нещо,
което погледът ми замъглява
да не гледам колко е самотно.
А птиците сега не са в небето,
а в клоните на близката липа,
но знам ще дойде време,
когато ще полетят пак на ята...
Ще се занижат дни мъгливи
и примирени, че в съня
са птиците видели
онези топли дни,
които безвъзвратно отлетели
и все едно не са били...
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Но е тъжно! -
Хаос и объркване са думите, които ми нахлуха след прочита на стиха ти. Дано това е само през погледа на лирическата героиня.
Поздрави, Джейни.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
празно, очи на старец."
Поздрав Джейни!Тъжно!