Пред очите ми отлитат птици
Пред очите ми отлитат птици на ята.
На юг потеглили сред облаците.
Полюшва вятърът крила,
избърсва сълзите ми.
Отварям си очите, а небето
празно, очи на старец.
Едно такова пусто, уморено
зализано от жега и от нещо,
което погледът ми замъглява
да не гледам колко е самотно.
А птиците сега не са в небето,
а в клоните на близката липа,
но знам ще дойде време,
когато ще полетят пак на ята...
Ще се занижат дни мъгливи
и примирени, че в съня
са птиците видели
онези топли дни,
които безвъзвратно отлетели
и все едно не са били...
На юг потеглили сред облаците.
Полюшва вятърът крила,
избърсва сълзите ми.
Отварям си очите, а небето
празно, очи на старец.
Едно такова пусто, уморено
зализано от жега и от нещо,
което погледът ми замъглява
да не гледам колко е самотно.
А птиците сега не са в небето,
а в клоните на близката липа,
но знам ще дойде време,
когато ще полетят пак на ята...
Ще се занижат дни мъгливи
и примирени, че в съня
са птиците видели
онези топли дни,
които безвъзвратно отлетели
и все едно не са били...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Но е тъжно!
