26.06.2006 г., 19:12 ч.

Пред очите ми отлитат птици 

  Поезия
802 0 3
Пред очите ми отлитат птици на ята.
На юг потеглили сред облаците.
Полюшва вятърът крила,
избърсва сълзите ми.
Отварям си очите, а небето
празно, очи на старец.
Едно такова пусто, уморено
зализано от жега и от нещо,
което погледът ми замъглява
да не гледам колко е самотно.
А птиците сега не са в небето,
а в клоните на близката липа,
но знам ще дойде време,
когато ще полетят пак на ята...
Ще се занижат дни мъгливи
и примирени, че в съня
са птиците видели
онези топли дни,
които безвъзвратно отлетели
и все едно не са били...



© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Отварям си очите, а небето
    празно, очи на старец."

    Поздрав Джейни!Тъжно!
  • Но е тъжно!
  • Хаос и объркване са думите, които ми нахлуха след прочита на стиха ти. Дано това е само през погледа на лирическата героиня.
    Поздрави, Джейни.
Предложения
: ??:??