19 мар. 2017 г., 17:34

Пред огледалото

521 0 0

- Здравей! Май сме се виждали?!

  Някога? Сега? Кога? 

 

- Ммммм... Не мисля! Едва ли!

 

- Нееее... Познавам те!

   Устата, гласа ти, очите...

 

- Забрави! Не ме познаваш!

   И аз не те познавам!

  Макар

  позната да изглеждаш, признавам...

 

Такъв диалог си водим с огледалото.

Опитвам се да си припомня началото.

И... признавам:

Нито аз го познавам,

нито то ме познава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...