- Здравей! Май сме се виждали?!
Някога? Сега? Кога?
- Ммммм... Не мисля! Едва ли!
- Нееее... Познавам те!
Устата, гласа ти, очите...
- Забрави! Не ме познаваш!
И аз не те познавам!
Макар
позната да изглеждаш, признавам...
Такъв диалог си водим с огледалото.
Опитвам се да си припомня началото.
И... признавам:
Нито аз го познавам,
нито то ме познава!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.