Пред огледалото

Poetry

523 0 0

- Здравей! Май сме се виждали?!

Някога? Сега? Кога?

- Ммммм... Не мисля! Едва ли!

- Нееее... Познавам те!

Устата, гласа ти, очите...

- Забрави! Не ме познаваш!

И аз не те познавам!

Макар

позната да изглеждаш, признавам...

Такъв диалог си водим с огледалото.

Опитвам се да си припомня началото.

И... признавам:

Нито аз го познавам,

нито то ме познава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0