19.03.2017 г., 17:34

Пред огледалото

524 0 0

- Здравей! Май сме се виждали?!

  Някога? Сега? Кога? 

 

- Ммммм... Не мисля! Едва ли!

 

- Нееее... Познавам те!

   Устата, гласа ти, очите...

 

- Забрави! Не ме познаваш!

   И аз не те познавам!

  Макар

  позната да изглеждаш, признавам...

 

Такъв диалог си водим с огледалото.

Опитвам се да си припомня началото.

И... признавам:

Нито аз го познавам,

нито то ме познава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...