Пред полет
Студено и влажно е. Сива, мъглата
пред погледа мрежи плете.
Настръхнали, мокри, стърчат дървесата –
безродни, самотни са те.
И тайно копнеят за тичинков полет
под тихо, лазурно небе,
щом плодните пъпки грейнат напролет
в най-ярките цветове!...
Замръзнало, времето днес се е спряло,
но бяла надежда изгря
из сивотата – за ново начало:
годината да е добра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
