Пред раздяла
Душата ми е птица уморена,
паднала със счупено крило,
а ти стоиш и гледаш отчуждено
без съвест и без чувства,
все ти е едно.
С теб се чувствам тъй самотна,
сякаш съм сама сега,
стоя уплашена и гола,
на лицето ми блести една сълза.
С годините не се научи
на истинските стойностни неща:
Не мога повече, за Бога!
Отивам си от теб сега.
Не искам да ме молиш ти за прошка,
негоднико студен и празен,
светът не се върти около теб!
За мен ти вече си завинаги намразен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снежана Францева Все права защищены
