Пред раздяла

Oct 28, 2009, 2:09 PM

Poetry

1407 0 5

Душата ми е птица уморена,
паднала със счупено крило,
а ти стоиш и гледаш отчуждено
без съвест и без чувства,
все ти е едно.
С теб се чувствам тъй самотна,
сякаш съм сама сега,
стоя уплашена и гола,
на лицето ми блести една сълза.
С годините не се научи
на истинските стойностни неща:
Не мога повече, за Бога! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пред раздяла

Want to read more?

Random works