snowjana (Снежана Францева) snowjana (Снежана Францева)
8
28 oct 2009, 14:09

Пред раздяла

  Poesía
1.6K 0 5

 

Душата ми е птица уморена,

паднала със счупено крило,

а ти стоиш и гледаш отчуждено

без съвест и без чувства,

все ти е едно.

 

С теб се чувствам тъй самотна,

сякаш съм сама сега,

стоя уплашена и гола,

на лицето ми блести една сълза.

 

С годините не се научи

на истинските стойностни неща:

Не мога повече, за Бога!

Отивам си от теб сега.

 

Не искам да ме молиш  ти за прошка,

негоднико студен и празен,

светът не се върти около теб!

За мен ти вече си завинаги намразен...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Францева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0