beggins (Пламен Сивов)
72 1
4 мая 2017 г., 18:04

Пред зима 

  Поэзия » Пейзажная, Авторская песня
1253 1 7

От далечния край на студените сипеи, 
по горчивия ръб на стърнището 
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият, 
и на прага ми кротко изляга се нищото. 

Помня дългите прашни следобеди, помня 
как чернеехме с него край пътя – 
твърде дълго мълчали, твърде плитко заровени, 
и сега сме едно, и не знам накъде да отстъпя. 

Бих извикал с пресипнало гърло към Господа, 
че е тръгнал надолу животецът – 
даже пойната птичка във хищник превръща се, 
щом змия допълзи уморена в гнездото ѝ. 

Но потъват в пръстта, още живи, градежите 
и показват се стари разпятия – 
може би – да повярвам, че простени са моите смърти, 
изповядани – всичките мои зачатия. 

Тихо в здрача пенлив остаряват на глътки 
еднодневки, намерили смисъла, 
в безразличната памет на залеза вкопчени: 
Не отиваме, мое сърце, не отиваме никъде. 

Остаряваш и ти, мое предано бъдеще, 
уморени реки са жените ти. 
Тихи кончета, тръгвайте вече, студено е. 
Ще ви помня докрай и ще мисля за вашето тичане.

© Пламен Сивов Все права защищены

Музика: https://youtu.be/EF-j607LCyc

Произведението е включено в:
Касиопея
beggins (Пламен Сивов) beggins
Аудио Дискове
Касиопея
10,00 BGN
  2216  2 
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??