16 нояб. 2010 г., 16:33

Предадена нежност

956 0 0

                                            ПРЕДАДЕНА НЕЖНОСТ

                                                                                 “Цери ли се любов с лъжа красива?

                                                                                   Заблуда е, че се лекуват рани,

                                                                                   ако в гърдите твои изтерзани

                                                                                    под пепелта жив въглен се укрива.”

                                                                                                 Лопе де Вега

 

Безкрайно нежна беше обичта ми,

красив букет от пролетни цветя.

Неподправена, безкористна и чиста,

като дъга сияеща бе тя.

 

Ти беше моята Вселена,

мой сън, надежда, светлина.

Ти беше манна скъпоценна,

смехът,мечтите, радостта.

 

Душата ти неискрена и слаба

това богатство не съзря.

Изплаши се, предаде се, избяга,

вълшебството захвърли във калта.

 

Не виждах аз изменника във тебе,

за злостна клюка смятах хорската мълва,

не виждах любовта си, обкръжена

от притворство, лицемерие, лъжа.

 

Не виждах и сломената надежда,

обсипвах с грижи мъртвите цветя.

Не виждах любовта несподелена

и колко болка носи тя.

 

Съдбата се смили над мене

след толкова години слепота.

Прогледнах и се сепнах ужасена -

умираше ранена любовта!

 

Не искам вече, а и нямам време,

настъпва на годините ми есента,

като просяк не ще стоя край тебе,

не ще опитвам мъртвото да възкреся.

 

Но знай, че да обичаш не е бреме,

проклятие, спогодба, суета.

Да обичаш е безценно щастие,

сияние, магия, красота!

 

06.06.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...