ПРЕДАДЕНА НЕЖНОСТ

                                                                                 “Цери ли се любов с лъжа красива?

                                                                                   Заблуда е, че се лекуват рани,

                                                                                   ако в гърдите твои изтерзани

                                                                                    под пепелта жив въглен се укрива.”

                                                                                                 Лопе де Вега

Безкрайно нежна беше обичта ми,

красив букет от пролетни цветя.

Неподправена, безкористна и чиста,

като дъга сияеща бе тя.

Ти беше моята Вселена,

мой сън, надежда, светлина.

Ти беше манна скъпоценна,

смехът,мечтите, радостта.

Душата ти неискрена и слаба

това богатство не съзря.

Изплаши се, предаде се, избяга,

вълшебството захвърли във калта.

Не виждах аз изменника във тебе,

за злостна клюка смятах хорската мълва,

не виждах любовта си, обкръжена

от притворство, лицемерие, лъжа.

Не виждах и сломената надежда,

обсипвах с грижи мъртвите цветя.

Не виждах любовта несподелена

и колко болка носи тя.

Съдбата се смили над мене

след толкова години слепота.

Прогледнах и се сепнах ужасена -

умираше ранена любовта!

Не искам вече, а и нямам време,

настъпва на годините ми есента,

като просяк не ще стоя край тебе,

не ще опитвам мъртвото да възкреся.

Но знай, че да обичаш не е бреме,

проклятие, спогодба, суета.

Да обичаш е безценно щастие,

сияние, магия, красота!

06.06.2006