7 нояб. 2017 г., 16:47

Предателите

893 0 1

 

                                               Предателите винаги са мили,

                                               обсипват те с много комплименти,

                                               с обещания са те дарили,

                                               още в началото с аплодисменти.

 

                                               Предателите вечно са подкрепа,

                                               играят силно тази своя роля,

                                               а сбират грешките ти в свойте шепи

                                               на непознатите души за спомени се молят.

 

                                               Предателите само се усмихват,

                                               каквото правим всичко одобряват,  

                                               предават всичко от нас много тихо,

                                               което всички други с обич дават.

 

                                               Предателите всеки път на маса

                                               се смеят, все пак те за наша сметка

                                               ще пият два-три тъй горчиви часа,

                                               на вицове се смеят, захапват ги решетка.

 

                                               Когато много страдаш ти разбираш

                                               кои са приятели и кои предатели,

                                               да мислиш за живота след това не спираш,

                                               помнѝ, приятели и други са малки ласкатели.

 

                                               22.08.17     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В любими!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...