3 июл. 2006 г., 12:12

Предателство

1.8K 0 5

Пореден срив!
Поредното предателство!
Наистина такава дума няма -
какво ли значи думата "приятелство" -
горчивата, поредната измяна.
Защо се пазих толкова от близости,
когато доверих се някак бързо?
За да усетя пак онези низости,
дошли така внезапно и прибързано?
Едва ли е достатъчно да бъдем
сами със себе си -
за дълго или кратко.
Нали човек дори в отвъдното
не иска да отиде сам.
Да е изпратен.
И все пак предпочитам самотата
пред болката, изпиваща сърцето ми,
пред вас, "приятели"...
Отвънка, пред вратата.
За вас заключена ще бъде тя навеки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И тук си върха, Маичка!!!
  • Заболя ме,Мая...!!!
  • И все пак предпочитам самотата
    пред болката...

    Прекрасно е, Мая, много ми харесват стиховете ти!
    Подарявам ти откъс от стиха на Станка Пенчева "Цената на доверието":

    Много пъти
    са ме лъгали.
    Дори най-скъпите, най-близките.
    Обичта ми са тъпкали,
    с думи са ме оплитали -
    и пак ме гледаха в очите.
    Може още сто пъти да ме излъжат.
    Нека.
    Едно не искам:
    заради стоте измами
    веднъж да не повярвам само
    на очите, които наистина
    са били искрени.

    Запази вярата си в доброто и истинното! Поздрав!
  • Великолепни са и трите.
    Този си го прибрах ...в архива
    Поклон,Майче!
  • Страхотия си ти!Браво!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...