3.07.2006 г., 12:12

Предателство

1.8K 0 5

Пореден срив!
Поредното предателство!
Наистина такава дума няма -
какво ли значи думата "приятелство" -
горчивата, поредната измяна.
Защо се пазих толкова от близости,
когато доверих се някак бързо?
За да усетя пак онези низости,
дошли така внезапно и прибързано?
Едва ли е достатъчно да бъдем
сами със себе си -
за дълго или кратко.
Нали човек дори в отвъдното
не иска да отиде сам.
Да е изпратен.
И все пак предпочитам самотата
пред болката, изпиваща сърцето ми,
пред вас, "приятели"...
Отвънка, пред вратата.
За вас заключена ще бъде тя навеки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук си върха, Маичка!!!
  • Заболя ме,Мая...!!!
  • И все пак предпочитам самотата
    пред болката...

    Прекрасно е, Мая, много ми харесват стиховете ти!
    Подарявам ти откъс от стиха на Станка Пенчева "Цената на доверието":

    Много пъти
    са ме лъгали.
    Дори най-скъпите, най-близките.
    Обичта ми са тъпкали,
    с думи са ме оплитали -
    и пак ме гледаха в очите.
    Може още сто пъти да ме излъжат.
    Нека.
    Едно не искам:
    заради стоте измами
    веднъж да не повярвам само
    на очите, които наистина
    са били искрени.

    Запази вярата си в доброто и истинното! Поздрав!
  • Великолепни са и трите.
    Този си го прибрах ...в архива
    Поклон,Майче!
  • Страхотия си ти!Браво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...