Предадох те, ужасно се получи, не аз го исках, рабери! Съдба!

          Не вярвах, че отново ще се случи, не вярвах вече в теб и любовта.

       Не вярвах! Телефона дълго чаках да проговори нощем с твоя глас.

         Живях с надежда, безнадеждно плаках, разбрах, че няма бъдеще за нас.

       Шегува се понякога съдбата, но тъжнички са  нейните шеги

                и цял живот да страдам за отплата, очакваният миг ще отлети!