Предадох те, ужасно се получи, не аз го исках, рабери! Съдба!
Не вярвах, че отново ще се случи, не вярвах вече в теб и любовта.
Не вярвах! Телефона дълго чаках да проговори нощем с твоя глас.
Живях с надежда, безнадеждно плаках, разбрах, че няма бъдеще за нас.
Шегува се понякога съдбата, но тъжнички са нейните шеги
и цял живот да страдам за отплата, очакваният миг ще отлети!
© Ралица Цолова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
