Предателство
Предадох те, ужасно се получи, не аз го исках, рабери! Съдба!
Не вярвах, че отново ще се случи, не вярвах вече в теб и любовта.
Не вярвах! Телефона дълго чаках да проговори нощем с твоя глас.
Живях с надежда, безнадеждно плаках, разбрах, че няма бъдеще за нас.
Шегува се понякога съдбата, но тъжнички са нейните шеги
и цял живот да страдам за отплата, очакваният миг ще отлети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Цолова Всички права запазени
