Във утрин бяла като бебешко дихание
на прага ми ще нацъфти кокиче.
Ще се зарадвам без да го откъсна.
Момче тъй среща своето момиче.
Капчуците ще свирят песни влюбени.
Тревите с вик ще раздробят асфалта.
Души, които са били изгубени
отново ще се завъртят в спиралата.
Звездите ще заспиват в рози. Сгушени.
Ухание на мед върху филийки
ще буди спомените омърлушени...
А слънцето в ключалката ще мига.
Във тази утрин, не ще има гладни гълъби,
деца пребити, бомби заблудени...
Да, новините ще са само хубави.
Защото ще си тук. Ще си до мене.
2006
© Росица Младенова Все права защищены