Аз се страхувам от оня ден, когато няма да те очаровам. Когато ще протягаш не към мен ръцете си ,а аз ще я отронвам- преследвала с години ме сълза. Потичаща върху тъга безкрайна. Със ревностни,опърпани крила ще приземя си гордостта безславна. И като път на никого нетрябващ ще те очаквам,за да ме преминеш. И като нощния крадец ограбващ те призовавам пак да ме разбиеш. След туй превземай цялата ми крепост. Едва ли в нея нещо ще намериш-. освен душа облякла се във святост приканваща любов да й постелиш.
"След туй превземай цялата ми крепост.
Едва ли в нея нещо ще намериш-.
освен душа облякла се във святост
приканваща любов да й постелиш."
Много красив стих!
Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.