10 мар. 2007 г., 13:50

ПРЕДЧУВСТВИЕ 

  Поэзия
860 0 8
Тръгваш си...
Няма как да те спра.
Нищо аз не предлагам.
Нищо не даваш и ти.
Просто беше среща случайна.
Поиграхме си май на мечти.
Трябваш ми.
Как да го кажа?
Като последното къшейче хляб.
Искаш ме!
Като начало на края,
като извора, вечен и чист.
Знам! Ще се срещнем в Безкрая.
Туй го знаем - АЗ, Вселената, ТИ.
Две души оцелели, витаят...
Този път ще се видят,
познаят и слеят... Нали?!

© Василена Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??