Mar 10, 2007, 1:50 PM

ПРЕДЧУВСТВИЕ 

  Poetry
861 0 8
Тръгваш си...
Няма как да те спра.
Нищо аз не предлагам.
Нищо не даваш и ти.
Просто беше среща случайна.
Поиграхме си май на мечти.
Трябваш ми.
Как да го кажа?
Като последното къшейче хляб.
Искаш ме!
Като начало на края,
като извора, вечен и чист.
Знам! Ще се срещнем в Безкрая.
Туй го знаем - АЗ, Вселената, ТИ.
Две души оцелели, витаят...
Този път ще се видят,
познаят и слеят... Нали?!

© Василена Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??