16 мар. 2006 г., 13:55
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
Като огнище свети във очите,
залезът със пурпурен отблясък.
В разперените клони на върбите,
се гонят врани и се чува крясък.
И вятър скита в клоните оголени,
отчайващо самотен и бeзпътен.
Фучи отново. Вечно недоволен е.
А там, от изток, се дочува тътен
Ще завали, паважите ще светнат;
измити от праха, ще се усмихнат.
Градът ще стане чист и спретнат, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация