ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
Като огнище свети във очите,
залезът със пурпурен отблясък.
В разперените клони на върбите,
се гонят врани и се чува крясък.
И вятър скита в клоните оголени,
отчайващо самотен и бeзпътен.
Фучи отново. Вечно недоволен е.
А там, от изток, се дочува тътен
Ще завали, паважите ще светнат;
измити от праха, ще се усмихнат.
Градът ще стане чист и спретнат,
а уморена бурята ще стихне.
Тогава въздухът ще затрепти,
ще се роди предчувствие за лято.
Една вълна игрива, ще шепти
нежни думи за любов на вятъра.
2006 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
И тази мелодика дето се усеща в стихо-оплетените думи....е направо...божестваена... 
