11 сент. 2025 г., 11:39

Предци

209 1 0

Животът ми побира се в кутия

със стари снимки, картички, писма

От там ме гледат и ми се усмихват 

от миналото хиляди лица

 

На хора скъпи дето днес ги няма

на този грешен свят-те нямат глас

Но те са тук и с мене разговарят

Поглеждам ги и слушам тихо аз

 

Какво ми казват? Просто запомни ни!

Живяхме скромно. Ние бяхме тук

Обичай ни, достойно съхрани ни

и запази за нас ти спомен скъп

 

До теб ще бъдем винаги когато

повикаш ни отчаяно в трудни дни

През болка и тъга, но и във радост

ние винаги ще бъдем с теб помни

 

Пред трудностите ти не се предавай

бори се крепко..Ще те подкрепим...

и знай,че не напразно  сме живяли

щом теб  сега те има и си жив...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...