Предци
Животът ми побира се в кутия
със стари снимки, картички, писма
От там ме гледат и ми се усмихват
от миналото хиляди лица
На хора скъпи дето днес ги няма
на този грешен свят-те нямат глас
Но те са тук и с мене разговарят
Поглеждам ги и слушам тихо аз
Какво ми казват? Просто запомни ни!
Живяхме скромно. Ние бяхме тук
Обичай ни, достойно съхрани ни
и запази за нас ти спомен скъп
До теб ще бъдем винаги когато
повикаш ни отчаяно в трудни дни
През болка и тъга, но и във радост
ние винаги ще бъдем с теб помни
Пред трудностите ти не се предавай
бори се крепко..Ще те подкрепим...
и знай,че не напразно сме живяли
щом теб сега те има и си жив...
© Росица Георгиева All rights reserved.