11.09.2025 г., 11:39

Предци

205 1 0

Животът ми побира се в кутия

със стари снимки, картички, писма

От там ме гледат и ми се усмихват 

от миналото хиляди лица

 

На хора скъпи дето днес ги няма

на този грешен свят-те нямат глас

Но те са тук и с мене разговарят

Поглеждам ги и слушам тихо аз

 

Какво ми казват? Просто запомни ни!

Живяхме скромно. Ние бяхме тук

Обичай ни, достойно съхрани ни

и запази за нас ти спомен скъп

 

До теб ще бъдем винаги когато

повикаш ни отчаяно в трудни дни

През болка и тъга, но и във радост

ние винаги ще бъдем с теб помни

 

Пред трудностите ти не се предавай

бори се крепко..Ще те подкрепим...

и знай,че не напразно  сме живяли

щом теб  сега те има и си жив...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...