По клоните на кестена седяха вещици
и късаха листата пожълтели.
Свариха чай от цветни шумотевици
и пяха до зори фалшиви трели.
Посмях се на обърканата муза,
която някак си ги вдъхновява
и с поглед на осъмнала медуза
поех към есента. Дали съм права?
© Диана Илиева Все права защищены