Приседнах на брега, ръце зарових,
тъй надълбоко в пясъчната плът.
Морето със безбрежността прогони
от мислите ми жаждата за път.
Чертаех хоризонта, а морето
просмука ме с предесенния стон.
Търсете ме в олтара – там, където
водата прави в пясъка поклон!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
стори ми се много силна думата "олтар" за тази красива есенната пиеса, Дани. Но от друга страна сякаш водата наистина се принася в жертва, потъвайки в пясъка, а може също да има и друг прочит.voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
Поздрави!