Предесенно море

Поезия

1.1K 2 7

Приседнах на брега, ръце зарових,

тъй надълбоко в пясъчната плът.

Морето със безбрежността прогони

от мислите ми жаждата за път.

Чертаех хоризонта, а морето

просмука ме с предесенния стон.

Търсете ме в олтара – там, където

водата прави в пясъка поклон!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dansyto (Данаил Таков)

Радвам се, че сте тук, Краси, Миленка, Силве, Кремена! Поздрави!

2021-10-24T21:54:45+03:00
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

"Търсете ме в олтара – там, където
водата прави в пясъка поклон!" - На мене точно това сравнение много ми хареса. Много е силен стиха.
Предложението на ИнаКалина добавя допълнителна лекота и нежност.

2021-09-14T01:10:08+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Красиво е, Дани!

2021-09-12T15:29:35+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Хубав морски стих, който ме вдъхнови! Благодаря, Дани, че го написа

2021-09-12T13:55:23+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

"Чертаех хоризонта, а морето
просмука ме с предесенния стон.
Оставих сто въздишки, там където
водата прави в пясъка поклон! " стори ми се много силна думата "олтар" за тази красива есенната пиеса, Дани. Но от друга страна сякаш водата наистина се принася в жертва, потъвайки в пясъка, а може също да има и друг прочит.

2021-09-10T23:56:42+03:00