16 авг. 2007 г., 00:01

Преди...

770 0 20
Преди да ме забравиш, разкажи ме
на вятъра, а после и на сивата мъгла,
на облаците бели, от любов залели
с дъждовните си капки вечерта.
Преди да ме зачеркнеш, изрисувай
със дъх  ликa ми по запотеното  стъкло,
а после със усмивка припомни си
усмивката ми, застлала твоето легло.
Преди да си отида, ще се върна,
поредната любов  да ти отдам.
Преди да се родя, била съм с тебе,
и пак за теб, любов, сърцето си ще дам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...