Aug 16, 2007, 12:01 AM

Преди...

  Poetry
774 0 20
Преди да ме забравиш, разкажи ме
на вятъра, а после и на сивата мъгла,
на облаците бели, от любов залели
с дъждовните си капки вечерта.
Преди да ме зачеркнеш, изрисувай
със дъх  ликa ми по запотеното  стъкло,
а после със усмивка припомни си
усмивката ми, застлала твоето легло.
Преди да си отида, ще се върна,
поредната любов  да ти отдам.
Преди да се родя, била съм с тебе,
и пак за теб, любов, сърцето си ще дам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...