Aug 16, 2007, 12:01 AM

Преди...

  Poetry
769 0 20
Преди да ме забравиш, разкажи ме
на вятъра, а после и на сивата мъгла,
на облаците бели, от любов залели
с дъждовните си капки вечерта.
Преди да ме зачеркнеш, изрисувай
със дъх  ликa ми по запотеното  стъкло,
а после със усмивка припомни си
усмивката ми, застлала твоето легло.
Преди да си отида, ще се върна,
поредната любов  да ти отдам.
Преди да се родя, била съм с тебе,
и пак за теб, любов, сърцето си ще дам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....